Дарители // Даниела Шербел, випуск 2006

Кой е най-хубавият ти спомен от Немската?

Трудно е да се каже, сякаш няма точно определен спомен. Предполагам, че ако този въпрос ми беше зададен преди време сигурно щях да отговоря различно. Но днес като се обърна назад към времето в гимназията се сещам за часовете по физика, английски или география - нямаше час, в който да не се смеем. Дължеше се на готините преподаватели, разбира се.

Разкажи ни за себе си след Немската.

Хм, след Немската заминах за Германия. По стечения на обстоятеслвата попаднах в Берлин, и повярвайте ми, не мислех, че ще остана там повече от година. Приятелите, брат ми, всички близки бяха на другия край на Германия. А аз кацнах в град за първи път в живота си за да остана 12 години в него…кой би помислил! Първата година беше най-тежка, на третата вече бях посвикнала. От момента, в който започнах да работя, по време на магистратурата и след това на постоянна работа, вече се чувствах като у дома си. С няколко думи обобщено, след Немската следвах, работих, омъжих се, пътувах по света, родих…и сега преосмислям живота си отново в България.

Какво те мотивира да подкрепяш ученици от Немската чрез Стипендията от Немската за Немската?

Както споменах по-горе, за мен лично, първите месеци в Германия бяха най-трудните. Човек се нуждае от подкрепа и напътствие дори при най-елементарите ежедневни въпроси. Разбира се - и БЕЗ такава можеш да се оправиш, но какво ли не бих дала да имах тази възможност преди години! Друг аспект от Стипендията, който ме убеди е, че тези млади хора ще получат подкрепа и след завръщането си. Намирането на работа и като цяло ориентацията след завършването е доста подценяван момент и отнема месеци. Много млади хора не са подготвени за този процес.

Стипендията събира средства целогодишно. Моля Ви ни подкрепете сега!