Дарители // Милен Голчев, випуск 2002

Кой е най-хубавият ти спомен от Немската?

За мен е трудно да обобщя пет от най-забавните ми години до един спомен. Хубавото е, че 16 години след това нямам лоши спомени. Затова ще се опитам да изброя интересните за нас - или за мен - тогава явления.

В подготвителен клас всичко беше ново за нас . От кварталното училище изведнъж се озовахме в национално училище - деца от цяла София и България - нещо, което може би днес в Европа е нормално, но ние не взимахме на сериозно или дори не ни правеше впечатление. Аз мисля, че това бяха първите стъпки за нас да погледнем напред и към нови хоризонти, да възприемем чужди и по-различни виждания.

Спомням си салатите Кенар на Стамболийски, многото кафета, билярда при Техникума, горещия шоколад и купоните при приятели.

Малката сграда на НЕГ и двете смени с различни випуски направиха много приятелства (и интересни) интриги реалност. Спомням си големия финал на футболното първенство на НЕГ и победата ни срещу по-горен випуск. 

Спомням си, че пеехме наум в час по музика. По друг предмет трябваше да решим дали морковът е плод или зеленчук.

Знаехме ЖП-гарите в България наизуст и хапвахме плескавици в Македония - всеки знае кой учител направи това възможно.

Имахме възможност да организираме Fasching, за който революционирахме начина, по който се представят наградите на учителите (де факто копирахме “the oscar goes to…”) и успяхме да свържем трите голи глави на Фанта с песента на Хиподил "Бате Гойко” - Боби, Наско и аз получихме нови прически. След всичките тези години все още ми се струва доста забавно!

Немската е нещо много по-голямо от спомен - тя е голяма и определяща част от моя живот. Е, като бонус ефект научихме и немски.

Разкажи ни за себе си след Немската.

Немската гимназия отвори вратите към следващата стъпка - университета (в моя случай, а и в доста други - Германия). От 2002-та до 2009-та следвах медицина в Мюнстер. От 2010-та до 2011-та живях и работих в Мюнхен за една софтуерна фирма, но 2011 реших, че е по-разумно да работя това, за което съм учил.

От 2011-та до 2016 работих в най-голямата комунална клиника в NRW - Клиникум Дортмунд, взех специалност радиология, взех докторска степен в Хайделберг и завърших паралелно следване като Master Of Healthcare Business Administration (MHBA).

От 2017-та работя в радиологична практика близо до Мюнстер, подпомагам като IT-Beauftragter Немското Дружество за Мускулоскелетална Радиология (DGMSR - www.dgmsr.de) и участвам в MSK-Wissen www.msk-wissen.de - сдружение с цел да подобри знанията по мускулоскелетална радиология в Германия.

В свободното ми време се опитвам да карам сноуборд, уейкборд, да посещавам интересни места и събития.

Какво те мотивира да подкрепяш ученици от Немската чрез Стипендията от Немската за Немската?

Спомям си, че когато аз започнах да уча в Немската един дарител от чужбина - бивш ученик от НЕГ - дари нови компютри за стаята по информатика. Това наистина ме впечатли! Дори тогава да не разбирах защо някой доброволно ще подарява с труд изкараните си пари на хора, които никога не е виждал. 

Тогава си мислех, че ще е доста забавно, ако някой ден и аз мога да направя нещо подобно и то не от мотивацията моите деца да получат по-добри оценки, а защото има хора, които имат всичко останало, но не и финансовата стабилност да сбъднат мечтите си. Понякога им трябва една малка подкрепа.

Може би този бивш ученик ми е дал подсъзнателно мотивацията да подредя живота си така, че днес да мога да направя възможна една подкрепа на идващите поколения от Немската...

Българията, която аз познавам винаги се е стремяла да бъде по-добра, винаги се е сравнявала със Запада. Създаването на една подобна стипендия е нещо, което има потенциала да стане традиция и да помогне на децата, които могат и искат да направят България по-добра.

Стипендията събира средства целогодишно. Моля Ви ни подкрепете сега!